Адвокатска колегия Хасково - Официален сайт

Протокол

  • Решения АК / 2022
  • Решения АК / 2021
  • Решения АК / 2020
  • Решения АК / 2019
  • Решения АК / 2018
  • Решения АК / 2017
  • Решения АК / 2016
  • Решения АК / 2015
  • Решения АК / 2014
  • Решения АК / 2013
  • Решения АК / 2012

Виж повече

Новини

Патентното ведомство на Република България на 14 и 15 септември 2021 г., в онлайн формат в платформата Zoom, ще  проведе „ Курс по интелектуална собственост за адвокатски помощници /Paralegals/“ . Обучението е безплатно, организирано от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост и се провежда на английски език. Курсът е разработен в отговор на обратната връзка получена от...

Протокол №2 / 14.02.2022 г.

 

               ПРОТОКОЛ№2

               Днес, 14.02.2022г., от 16:30ч. се проведе заседание на Съвета на  Адвокатска колегия – Хасково. На заседанието присъстват: адвокат Меглена Хари Гунчева, избрана с решение от 30.01.2022., влязло в сила на 14.02.2022г. на избирателнатакомисия, за председател на Адвокатски съвет на Адвокатска колегия Хасково. Окончателният състав, разписан в удостоверение на Избирателната комисия на АК Хасково с председател адвокат Петя Ангелова Бостанджиева-Китин е неразделна част от настоящия протокол. Съставът на членовете е както следва:

адвокат Веска Георгиева Запрянова                      

адвокат Татяна Стоянова Пальова-Господинова  

адвокат Десислава Николаева Костова                  

адвокат Надежда Борисова Колева-Стойчева       

адвокат Милена Миткова Петкова                         

адвокат Евгени Тенчев Христов                             

Резервни членове:

            адвокат Таня Костадинова Стойнова                     

            адвокат Васил Христов Лазов                                 

 

На заседанието присъстват:

адв.Меглена Хари Гунчева

адв.Веска Георгиева Запрянова                      

адв.Татяна Стоянова Пальова-Господинова  

адв.Десислава Николаева Костова                  

адв.Надежда Борисова Колева-Стойчева       

адв.Милена Миткова Петкова                         

адв.Евгени Тенчев Христов                             

 

Отсъстват по уважителни причини:

адв.Таня Костадинова Стойнова                     

              адв.Васил Христов Лазов                                 

 

На основание чл.88, ал.3 от ЗА заседанието е редовно и има необходимия кворум за вземане на решения.  Заседанието започна с думите на:

Председателят  - адвокат Меглена Гунчева:  „Откривам първото заседание на новоизбраният Адвокатски съвет при Адвокатска колегия град Хасково. Надявам се, че с общи усилия ще работим принципно, справедливо и прозрачно, както досегашния Адвокатски съвет, с нови идеи, които да реализираме.

 

ДНЕВЕН РЕД:

1.Конституиране на новоизбраният Адвокатски съвет при Адвокатска колегия Хасково.

докл.  Председателя  – адв.Меглена Гунчева

2.Заявление за вписване в регистъра на адвокатските сътрудници  към АК Хасково.

докл.  Председателя  – адв.Меглена Гунчева

3.Заявление за вписване в регистъра на адвокатските сътрудници  към АК Хасково.

докл.  Председателя  – адв.Меглена Гунчева

4.Решение относно постъпили документи за отписване поради прехвърляне на адвокат от регистъра на АК Хасково в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора.

докл.  Председателя  – адв.Меглена Гунчева

5.Заявление за промяна на вписани обстоятелства – промяна втори адрес на кантора.

докл.  Председателя  – адв.Меглена Гунчева

6.Заявление за промяна на вписани обстоятелства – промяна адрес на кантора, заличаване на несъществуващ стационарен телефони мобилен телефон.

докл.  Председателя  – адв.Меглена Гунчева

7.Заявление за промяна на вписани обстоятелства – промяна на ел.поща, промяна на интернет дрес, заличаване на несъществуващ стационарен телефони добавяне втори адрес на кантора.

докл.  Председателя  – адв.Меглена Гунчева

8.Разглеждане на Жалба Вх.№ №1-Ж/26.01.2022г.

докл.Председателя  – адв. Меглена Гунчева

9.Разглеждане на Жалба Вх.№ №2-Ж/28.01.2022г.

докл.Председателя  – адв. Меглена Гунчева

10. Разглеждане на Заявление от адв.Недялка Генчева Маркова за разсрочване изплащане на наложена глоба по д.д. 1/2021г.

докл.Председателя  – адв. Меглена Гунчева

11.Разглеждане Искане от РС Хасково вх.№54/23.01.2022г. за определяне на адвокат за особен представител.

докл.Председателя  – адв. Меглена Гунчева

12.Разглеждане Искане от РС Хасково вх.№62/27.01.2022г. за определяне на адвокат за собен представител.

докл.Председателя  – адв. Меглена Гунчева

13.Разглеждане Искане от РС Хасково вх.№66/31.01.2022г. за определяне на адвокат за собен представител.

докл.Председателя  – адв. Меглена Гунчева

14.Разглеждане Искане от РС Хасково вх.№72/01.02.2022г. за определяне на адвокат за особен представител.

докл.Председателя  – адв. Меглена Гунчева

15. Разглеждане Искане от РС Хасково вх.№90/08.02.2022г. за определяне на адвокат за особен представител.

докл.Председателя  – адв. Меглена Гунчева

16. Разглеждане Искане от ОС Хасково вх.№74/03.02.2022г. за определяне на адвокат за особен представител.

докл.Председателя  – адв. Меглена Гунчева

17.Разглеждане искане от адв.Виктор Ангелов Пейчев по определение на ОС Хаскво по т.д. 127/2014г.

докл.Председателя  – адв. Меглена Гунчева

18. Становище по проект на Закон за изменение и допълнение на ГПК в частта за заповедното производство, изпарет от ВАдС с писмоизх. №158/07.02.2022 г.

докл. адв. Евгени Христов

19.Разни

- Разглеждане писмо вх. № 28/02.02.2022г. – Годишен доклад за дейността на НБПП.

- Разглеждане писмо вх.№29/03.02.2022г. от Министерство на правосъдието.

- Разглеждане писмо вх.№32/08.02.2022г. – Проект на Указания за определяне на възнаграждения на адвокати, оказали правна помощ по реда на ЗПП и Проект на Единни минимални стандарти за качество на предоставената правна помощ.

 

По точка първа от дневния ред:

Председателят Гунчева: Колеги, разполагаме с удостоверения от Избирателната комисия, в които е посочен състава на Адвокатския съвет, избран от Общото събрание на Адвокатска колегия, както и избирането ми за Председател на  Адвокатския съвет. Трябва да изберем Заместник председател и Секретар на съвета на колегията. Изхождайки от изборните резултати, предлагам адвокат Веска Георгиева Запрянова  за Секретар и адвокат Татяна Стоянова Пальова-Господинова за Зам. Председател.

САК гласува единодушно

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 1

Избира за Секретар на Адвокатски съвет при Адвокатска колегия Хасково адвокат Веска Георгиева Запрянова с ЕГН ***********.

Избира за Заместник председател на Адвокатски съвет при Адвокатска колегия Хасково адвокат Татяна Стоянова Пальова-Господинова с ЕГН **********.

Със средствата на Адвокатската колегия ще се разпореждатПредседателя и Секретаря на АК Хасково, като подписват заедно всички платежни документи.

Гласували “ЗА”  присъстващите основни членове.

 

По точка втора от дневния ред:

Председателят адв.Гунчевадокладва постъпило заявление вх.№4/07.02.2022г. за вписване в регистъра на адвокатските сътрудници  в Адвокатска колегия Хасково от адвокат Димо Райнов Стоянов – адвокат към АК Хасково на адвокатски сътрудник Райно Димов Стоянов с  ЕГН **********, ведно с приложени към него квитанция за внесена такса, трудов договор и уведомление за регистрация на същия в ТД на НАП.

Докладчикът по преписката е дал становище, че са налице всички обстоятелства за вписване в регистъра на адвокатските сътрудници, поради което на основание чл.21, ал.2 от ЗА Съветът на адвокатската колегия единодушно взе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 2

                ВПИСВА Райно Димов Стоянов с ЕГН ********** като  адвокатски сътрудник към  Димо Райнов Стоянов  в електронния регистър на адвокатските сътрудници при Адвокатска колегия Хасково.

Длъжностното лице по вписванията да впише решението.

Гласували “ЗА”  присъстващите основни членове.

 

По точка трета от дневния ред:

Председателят адв.Гунчевадокладва постъпило заявление вх.№5/10.02.2022г. за вписване в регистъра на адвокатските сътрудници  в Адвокатска колегия Хасково от адвокат Славчо Стоянов Харалампиев – адвокат към АК Хасково на адвокатски сътрудник Ивайло Иванов Велев с  ЕГН **********, ведно с приложени към него квитанция за внесена такса, трудов договор и уведомление за регистрация на същия в ТД на НАП.

Докладчикът по преписката е дал становище, че са налице всички обстоятелства за вписване в регистъра на адвокатските сътрудници, поради което на основание чл.21, ал.2 от ЗА Съветът на адвокатската колегия единодушно взе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 3

                ВПИСВА Ивайло Иванов Велев с ЕГН ********* като  адвокатски сътрудник към  Ивайло Иванов Велев  в електронния регистър на адвокатските сътрудници при Адвокатска колегия Хасково.

Длъжностното лице по вписванията да впише решението.

Гласували “ЗА”  присъстващите основни членове.

 

По точка четвърта от дневния ред:

Председателят Гунчева докладва постъпило заявление вх.№6/10.02.2022г. от адвокат Габриела Димитрова Михайлова за прехвърляне от регистъра на  адвокати в Адвокатска колегия Хасково в Регистъра на адвокатите на Адвокатска колегия – Стара Загора, ведно с приложени изискуемите документи, съгласно Решение №24/24.04.2008г. на ВАС и платена такса за прехвърляне.

Докладчикът по преписката е дал становище, че са налице всички обстоятелства за отписване поради преместване на адвокат от една адвокатска колегия в друга, поради което на основание чл.22, ал.1, т.1 от Закона за адвокатурата Съветът на адвокатската колегия единодушно взе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №4

УВАЖАВА молбата от Габриела Димитрова Михайлова  за отписване поради преместване от регистъра на Адвокатска колегия Хасково в Регистъра на адвокатите на Адвокатска колегия – Стара Загора, считано от 22.12.2021г. 

Да се изпрати досието на адв. Михайлова в АК Стара Загора.

Гласували “ЗА”  присъстващите основни членове.

 

По точка пета от дневния ред:

Постъпило е заявление вх.№3/21.01.2022г. от адв. Сезгин Сами Мехмедализа промяна вписани обстоятелства.

Докладчикът по преписката е дал становище, че са налице всички обстоятелства за вписване промяна на втори адрес на кантора, поради което Съветът на адвокатската колегия единодушно взе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №5

ВПИСВА промяна на втори адрес на кантора.

Гласували “ЗА” присъстващите основни членове.

 

По точка шеста от дневния ред:

Постъпило е заявление вх.№7/10.02.2022г. от адв. Атанас Христов Георгиевза промяна вписани обстоятелства.

Докладчикът по преписката е дал становище, че са налице всички обстоятелства за вписване промяна на мобилен телефон, заличаване на несъсществуваш стационарен телефон и промяна адрес на кантора, поради което Съветът на адвокатската колегия единодушно взе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №6

ВПИСВА промяна на мобилен телефон, заличаване на несъсществуваш стационарен телефон и промяна адрес на кантора.

Гласували “ЗА” присъстващите основни членове.

 

По точка седма от дневния ред:

Постъпило е заявление вх.№8/11.02.2022г. от адв. Георги Горанов Ивановза промяна вписани обстоятелства.

Докладчикът по преписката е дал становище, че са налице всички обстоятелства за вписване промяна на промяна на ел.поща, промяна на интернет дрес, заличаване на несъществуващ стационарен телефони добавяне втори адрес на кантора, поради което Съветът на адвокатската колегия единодушно взе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №7

ВПИСВА промяна на ел.поща, промяна на интернет дрес, заличаване на несъществуващ стационарен телефони добавяне втори адрес на кантора.

Гласували “ЗА” присъстващите основни членове.

 

По точка осма от дневния ред:

…………………….

…………………….

 

По точка девета от дневния ред:

…………………….

…………………….

По точка десета от дневния ред:

Председателят адв. Гунчева, запозна членовете на съвета със заявление искане вх. № 35/11.02.2022 г. подадено от адвокат Недялка Марковаза разсрочване на задължението й по д.д. № 1/2021 г. В заявлението е посочено, че е внесена 1/3 част от наложената глоба и е направено искане за разсрочване на остатъка на две равни вноски до края на м. март.

Адвокатският съвет се запозна с влязлото в сила решение по д.д. № 1/2021 г., с което на адв. Маркова е наложено наказание „глоба“ в размер на 3 минимални работни заплати и е осъдена да заплати разноски за производството в р-р на 12.60 лева. Общият размер на задължението възлиза на сумата 1 962.60 лева

Към заявлението на адв. Маркова е приложена вносна бележка за внесена сума в р-р на 650 лева, с посочено основание – „глоба по д.д. № 1/2021 г.“

След станалите разисквания, Адвокатският съвет прие, че не следва да дава съгласие за разсрочване на остатъка от задължението по д.д., тъй като в молбата не са посочени причини за невъзможност на адв. Маркова да изплати задължението си изцяло. На членовете на съвета е известно, че адв. Маркова работи активно адвокатска дейност, вкл. и като служебен адвокат по възлагани от Адвокатския съвет защити.

Имайки предвид изложеното, адвокатският съвет взе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №10

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на адв. Недялка Маркова за разсрочване на задължението по д.д. № 1/2021 г. в размер на 1312.60 лева на 2 равни вноски до края на м. март 2022г.

Да се уведоми адвокат Недялка Маркова за взетото решение.

Гласували “ЗА” присъстващите основни членове.

 

По точка единадесета от дневния ред:

Председателят адв. Гунчева, запозна членовете на съвета с искане вх. № 54/23.01.2022 г. (изх. № 273/14.01.2022 г. на РС Хасково за определяне на особен представител по гр.д. № 20215640102093 на РС Хасково).

Към искането са представени – разпореждане № 1651/16.12.2021 г., копие от исковата молба за заплащане на дължими суми по договор с цена на иска 457.56 лева. С разпореждането, съдът е определил  възнаграждение за особен представител в размер  на 200 лева на основание чл. 47, ал. 6 ГПК.

Адвокатския съвет разгледа искането и взе предвид следното:

С оглед разпоредбите на Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения, правното основание на иска и неговата цена – общо 457.56 лева,, минималното адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7,ал. 2 т. 1 от Наредбата е 300 лв.Определеното от съда адвокатско възнаграждение в р-р на 200 лева, е под минималния размер и в разпореждане № 1651/16.12.2021 г., с което съдът го определя, този размер не е обоснован.

Така за АС на АК Хасково, като орган, който определя адвокат за осъществяване на правна помощ като особен представител, е неясно, по какви критерии съдът е определи възнаграждение под минималния размер по Наредба № 1

 С исковата молба са предявени няколко обективно съединени искове – триот които – главни, а останалите при условията на евентуалност. Изложените в исковата молба обстоятелства и петитум, сочат на фактическа и правна сложност на делото, което следва да се отчете при определяне на адвокатското възнаграждение.

Разпоредбата на чл. 47, ал. 6 изр. 2 ГПК обвързва фактическата и правна сложност на делото с размера на дължимото адвокатско възнаграждение за особен представител,  като при ниска фактическа и правна сложност, възнаграждението може да бъде определено в р-р на 1/2 от възнаграждението за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА, без да определя. В разпоредбата на закона не е посочена горна граница на размера на възнаграждението, поради което при висока фактическа и  правна сложност, то може и да надхвърли минималния размер на адвокатски възнаграждение за съответния вид работа. Считаме обаче, че преценката за фактическата и правна сложност на делото, следва да бъде направена при приключването му, с оглед извършените процесуални действия на особения представител и участието му по делото.

Това разбиране на АК Хасково се споделя и от установената от ВКС задължителна съдебна практика – т. 6 от ТР № 6/2012 г. на ОСГК, „Особеният представител се назначава с акт на съда - определение, от който произтича и неговата представителна спрямо отсъстващата страна власт. Това представителство съобразно чл.36,ал.1 от Закона за адвокатуратае възмездно, тъй като за положения труд на адвоката/ особения представител винагие адвокат/ се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото...След като особен представител на страната по разглеждания ред може да бъде само адвокат, то и размерът на дължимото възнаграждение следва да бъде определен от съда с акта за назначаването му, като този размер се съобразява с указаното в чл.36, ал.1 от ЗА, препращащ към Наредба № 1/2004 г., с оглед установяване минималното възнаграждениеза вида процесуална дейност. Няма пречка при констатирана фактическа и правна сложност на делото, съдът да определи по-висок размер на възнаграждението, тъй като само той е органът, в чиято дискреция е както преценката на назначаване на особения представител, така и служебно осъществявания контрол за законосъобразно и справедливо съдопроизводство." 

С оглед на това, АС Хасково счита, че следва да се уведоми съдията докладчик по гр.д. № 20215640102093 на РС Хасково, че следва да бъде увеличено определеното възнаграждението за особен представител от 200 лева – на 300 лева, с оглед посоченото минимално възнаграждение определено в чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения – ДВ бр. 68/31.07.2020 г. Определянето на  възнаграждение на особения представител под минималния размер на адвокатскотовъзнаграждение, считаме, че е проява на неуважение към дейността на адвоката– особен представител, осъществяващ защита на ответника по делото, поставя го в неравностойно положение спрямо процесуалния представител на ищецаи създава усещането, че за съда, участието особения представителв процеса е формално

В случай, че съдът не увеличи възнаграждението, АС Хасково да откаже определянето на адвокат за особен представител на ответника по гр.д. № 20215640102093 на РС Хасково

С оглед изложеното, Адвокатският  съвет на Адвокатска колегия – Хасково единодушно взе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №11

Да бъде поискано от съдията докладчик по гр.д. № 20215640102093 на РС Хасковода увеличи определеното възнаграждение за особен представител от 200 лева – на 300 лева, с оглед посоченото минимално възнаграждение определено в чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения – ДВ бр. 68/31.07.2020 г.

В случай, че съдът не увеличи възнаграждението, АС Хасково отказва определянето на адвокат за особен представител на ответника по гр.д. № 20215640102093 на РС Хасковои издаването на уведомително писмо в тази връзка.

Решението да се изпрати на РС Хасково по гр.д. № 20215640102093.

Възлага на Председателя на АС Хасково  изпълнението на взетото решение.

Гласували “ЗА” присъстващите основни членове.

 

По точка дванадесета от дневния ред:

Председателят адв. Гунчева, запозна членовете на съвета с искане вх.№62/27.01.2022г.  (изх. № 409/21.01.2022 г. на РС Хасково за определяне на особен представител по гр.д. гр.д. № 20215640102813 на РС Хасково).

Към искането са представени – разпореждане № 134/20.01.2022 г., копие от исковата молба за заплащане на дължими суми по договор с цена на иска 52 лева. С разпореждането, съдът е определил  възнаграждение за особен представител в размер  на 150 лева на основание чл. 47, ал. 6 ГПК.

Адвокатския съвет разгледа искането и взе предвид следното:

С оглед разпоредбите на Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения, правното основание на иска и неговата цена – общо 52 лева,, минималното адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7,ал. 2 т. 1 от Наредбата е 300 лв.Определеното от съда адвокатско възнаграждение в р-р на 150 лева, е под минималния размер и в разпореждане № 134/20.01.2022 г., с което съдът го определя, този размер не е обоснован.

Така за АС на АК Хасково, като орган, който определя адвокат за осъществяване на правна помощ като особен представител, е неясно, по какви критерии съдът е определи възнаграждение под минималния размер по Наредба № 1

 С исковата молба са предявени няколко обективно съединени искове – триот които – главни, а останалите при условията на евентуалност.Наред с това към исковата молба са представени многобройни писмени доказателства, становище и оспорвания по които следва да бъдат направени от особения представител, в защита интереса на  ответника. Всичко това сочи на фактическа и правна сложност на делото, което следва да се отчете при определяне на адвокатското възнаграждение.

Разпоредбата на чл. 47, ал. 6 изр. 2 ГПК обвързва фактическата и правна сложност на делото с размера на дължимото адвокатско възнаграждение за особен представител,  като при ниска фактическа и правна сложност, възнаграждението може да бъде определено в р-р на 1/2 от възнаграждението за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА, без да определя. В разпоредбата на закона не е посочена горна граница на размера на възнаграждението, поради което при висока фактическа и  правна сложност, то може и да надхвърли минималния размер на адвокатски възнаграждение за съответния вид работа. Считаме обаче, че преценката за фактическата и правна сложност на делото, следва да бъде направена при приключването му, с оглед извършените процесуални действия на особения представител и участието му по делото.

Това разбиране на АК Хасково се споделя и от установената от ВКС задължителна съдебна практика – т. 6 от ТР № 6/2012 г. на ОСГК, „Особеният представител се назначава с акт на съда - определение, от който произтича и неговата представителна спрямо отсъстващата страна власт. Това представителство съобразно чл.36,ал.1 от Закона за адвокатуратае възмездно, тъй като за положения труд на адвоката/ особения представител винагие адвокат/ се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото...След като особен представител на страната по разглеждания ред може да бъде само адвокат, то и размерът на дължимото възнаграждение следва да бъде определен от съда с акта за назначаването му, като този размер се съобразява с указаното в чл.36, ал.1 от ЗА, препращащ към Наредба № 1/2004 г., с оглед установяване минималното възнаграждениеза вида процесуална дейност. Няма пречка при констатирана фактическа и правна сложност на делото, съдът да определи по-висок размер на възнаграждението, тъй като само той е органът, в чиято дискреция е както преценката на назначаване на особения представител, така и служебно осъществявания контрол за законосъобразно и справедливо съдопроизводство." 

С оглед на това, АС Хасково счита, че следва да се уведоми съдията докладчик по гр.д. № 20215640102813 на РС Хасково, че следва да бъде увеличено определеното възнаграждението за особен представител от 150 лева – на 300 лева, с оглед посоченото минимално възнаграждение определено в чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения – ДВ бр. 68/31.07.2020 г. Определянето на  възнаграждение на особения представител под минималния размер на адвокатскотовъзнаграждение, считаме, че е проява на неуважение към дейността на адвоката– особен представител, осъществяващ защита на ответника по делото, поставя го в неравностойно положение спрямо процесуалния представител на ищецаи създава усещането, че за съда, участието особения представителв процеса е формално

В случай, че съдът не увеличи възнаграждението, АС Хасково да откаже определянето на адвокат за особен представител на ответника по гр.д. № 20215640102813  на РС Хасково

С оглед изложеното, Адвокатският  съвет на Адвокатска колегия – Хасково единодушно взе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №12

Да бъде поискано от съдията докладчик гр.д. № 20215640102813 на РС Хасковода увеличи определеното възнаграждение за особен представител от 150 лева – на 300 лева, с оглед посоченото минимално възнаграждение определено в чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения – ДВ бр. 68/31.07.2020 г.

В случай, че съдът не увеличи възнаграждението, АС Хасково отказва определянето на адвокат за особен представител на ответника гр.д. № 20215640102813  на РС Хасковои издаването на уведомително писмо в тази връзка.

Решението да се изпрати на РС Хасково гр.д. № 20215640102813

Възлага на Председателя на АС Хасково  изпълнението на взетото решение.

Гласували “ЗА” присъстващите основни членове.

 

По точка тринадесета от дневния ред:

Председателят адв. Гунчева, запозна членовете на съвета с искане вх.№66/31.01.2022г(изх. № 500/26.01.2022 г. на РС Хасково за определяне на особен представител по гр.д. № 20215640101891 на РС Хасково).

Към искането са представени – разпореждане № 5/04.01.2022 г., копие от исковата молба за заплащане на дължими суми по договор с цена на иска 776.06 лева. С разпореждането, съдът е определил  възнаграждение за особен представител в размер  на 250 лева на основание чл. 47, ал. 6 ГПК.

Адвокатския съвет разгледа искането и взе предвид следното:

С оглед разпоредбите на Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения, правното основание на иска и неговата цена – общо 776.06 лева,, минималното адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7,ал. 2 т. 1 от Наредбата е 300 лв.Определеното от съда адвокатско възнаграждение в р-р на 250 лева, е под минималния размер и в разпореждане № 5/04.01.2022 г., с което съдът го определя, този размер не е обоснован.

Така за АС на АК Хасково, като орган, който определя адвокат за осъществяване на правна помощ като особен представител, е неясно, по какви критерии съдът е определи възнаграждение под минималния размер по Наредба № 1.

 С исковата молба са предявени няколко обективно съединени искове – триот които – главни, а останалите при условията на евентуалност. Изложените в исковата молба обстоятелства и петитум, сочат на фактическа и правна сложност на делото, което следва да се отчете при определяне на адвокатското възнаграждение.

Разпоредбата на чл. 47, ал. 6 изр. 2 ГПК обвързва фактическата и правна сложност на делото с размера на дължимото адвокатско възнаграждение за особен представител,  като при ниска фактическа и правна сложност, възнаграждението може да бъде определено в р-р на 1/2 от възнаграждението за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА, без да определя. В разпоредбата на закона не е посочена горна граница на размера на възнаграждението, поради което при висока фактическа и  правна сложност, то може и да надхвърли минималния размер на адвокатски възнаграждение за съответния вид работа. Считаме обаче, че преценката за фактическата и правна сложност на делото, следва да бъде направена при приключването му, с оглед извършените процесуални действия на особения представител и участието му по делото.

Това разбиране на АК Хасково се споделя и от установената от ВКС задължителна съдебна практика – т. 6 от ТР № 6/2012 г. на ОСГК, „Особеният представител се назначава с акт на съда - определение, от който произтича и неговата представителна спрямо отсъстващата страна власт. Това представителство съобразно чл.36,ал.1 от Закона за адвокатуратае възмездно, тъй като за положения труд на адвоката/ особения представител винагие адвокат/ се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото...След като особен представител на страната по разглеждания ред може да бъде само адвокат, то и размерът на дължимото възнаграждение следва да бъде определен от съда с акта за назначаването му, като този размер се съобразява с указаното в чл.36, ал.1 от ЗА, препращащ към Наредба № 1/2004 г., с оглед установяване минималното възнаграждениеза вида процесуална дейност. Няма пречка при констатирана фактическа и правна сложност на делото, съдът да определи по-висок размер на възнаграждението, тъй като само той е органът, в чиято дискреция е както преценката на назначаване на особения представител, така и служебно осъществявания контрол за законосъобразно и справедливо съдопроизводство." 

С оглед на това, АС Хасково счита, че следва да се уведоми съдията докладчик по гр.д. № 20215640101891 на РС Хасково, че следва да бъде увеличено определеното възнаграждението за особен представител от 250 лева – на 300 лева, с оглед посоченото минимално възнаграждение определено в чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения – ДВ бр. 68/31.07.2020 г. Определянето на  възнаграждение на особения представител под минималния размер на адвокатскотовъзнаграждение, считаме, че е проява на неуважение към дейността на адвоката– особен представител, осъществяващ защита на ответника по делото, поставя го в неравностойно положение спрямо процесуалния представител на ищецаи създава усещането, че за съда, участието особения представителв процеса е формално

В случай, че съдът не увеличи възнаграждението, АС Хасково да откаже определянето на адвокат за особен представител на ответника гр.д. № 20215640101891 на РС Хасково

С оглед изложеното, Адвокатският  съвет на Адвокатска колегия – Хасково единодушно взе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №13

Да бъде поискано от съдията докладчик по гр.д. № 20215640101891 на РС Хасковода увеличи определеното възнаграждение за особен представител от 250 лева – на 300 лева, с оглед посоченото минимално възнаграждение определено в чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения – ДВ бр. 68/31.07.2020 г.

В случай, че съдът не увеличи възнаграждението, АС Хасково отказва определянето на адвокат за особен представител на ответника по гр.д. № 20215640101891 на РС Хасковои издаването на уведомително писмо в тази връзка.

Решението да се изпрати на РС Хасково по гр.д. № 20215640101891.

Възлага на Председателя на АС Хасково  изпълнението на взетото решение.

Гласували “ЗА” присъстващите основни членове.

 

По точка четиринадесета от дневния ред:

Председателят адв. Гунчева, запозна членовете на съвета с искане вх.№72/01.02.2022 г. (изх. № 628/31.01.2022 г. на РС Хасково за определяне на особен представител по гр.д. № 20215640102066 на РС Хасково).

Към искането са представени – разпореждане № 207/28.01.2022 г., копие от исковата молба с правно основание чл. 132, ал. 1 т. 2 СК. С разпореждането, съдът е определил  възнаграждение за особен представител в размер  на 200 лева на основание чл. 47, ал. 6 ГПК.

Адвокатския съвет разгледа искането и взе предвид следното:

С оглед разпоредбите на Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения, правното основание на иска по чл. 132, ал. 1 т. 2 СК, минималното адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 21 от Наредбата е 400 лв.Определеното от съда адвокатско възнаграждение в р-р на 200 лева, е под минималния размер и в разпореждане № 207/28.01.2022 г., с което съдът го определя, този размер не е обоснован.

Така за АС на АК Хасково, като орган, който определя адвокат за осъществяване на правна помощ като особен представител, е неясно, по какви критерии съдът е определи възнаграждение под минималния размер по Наредба № 1.

 С исковата молба са предявени няколко обективно съединени искове – триот които – главни, а останалите при условията на евентуалност. Изложените в исковата молба обстоятелства и петитум, сочат на фактическа и правна сложност на делото, което следва да се отчете при определяне на адвокатското възнаграждение.

Разпоредбата на чл. 47, ал. 6 изр. 2 ГПК обвързва фактическата и правна сложност на делото с размера на дължимото адвокатско възнаграждение за особен представител,  като при ниска фактическа и правна сложност, възнаграждението може да бъде определено в р-р на 1/2 от възнаграждението за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА, без да определя. В разпоредбата на закона не е посочена горна граница на размера на възнаграждението, поради което при висока фактическа и  правна сложност, то може и да надхвърли минималния размер на адвокатски възнаграждение за съответния вид работа. Считаме обаче, че преценката за фактическата и правна сложност на делото, следва да бъде направена при приключването му, с оглед извършените процесуални действия на особения представител и участието му по делото.

Това разбиране на АК Хасково се споделя и от установената от ВКС задължителна съдебна практика – т. 6 от ТР № 6/2012 г. на ОСГК, „Особеният представител се назначава с акт на съда - определение, от който произтича и неговата представителна спрямо отсъстващата страна власт. Това представителство съобразно чл.36,ал.1 от Закона за адвокатуратае възмездно, тъй като за положения труд на адвоката/ особения представител винагие адвокат/ се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото...След като особен представител на страната по разглеждания ред може да бъде само адвокат, то и размерът на дължимото възнаграждение следва да бъде определен от съда с акта за назначаването му, като този размер се съобразява с указаното в чл.36, ал.1 от ЗА, препращащ към Наредба № 1/2004 г., с оглед установяване минималното възнаграждениеза вида процесуална дейност. Няма пречка при констатирана фактическа и правна сложност на делото, съдът да определи по-висок размер на възнаграждението, тъй като само той е органът, в чиято дискреция е както преценката на назначаване на особения представител, така и служебно осъществявания контрол за законосъобразно и справедливо съдопроизводство." 

С оглед на това, АС Хасково счита, че следва да се уведоми съдията докладчик по гр.д. № 20215640102066 на РС Хасково, че следва да бъде увеличено определеното възнаграждението за особен представител от 200 лева – на 400 лева, с оглед посоченото минимално възнаграждение определено в чл. 21 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения – ДВ бр. 68/31.07.2020 г. Определянето на  възнаграждение на особения представител под минималния размер на адвокатскотовъзнаграждение, считаме, че е проява на неуважение към дейността на адвоката– особен представител, осъществяващ защита на ответника по делото, поставя го в неравностойно положение спрямо процесуалния представител на ищецаи създава усещането, че за съда, участието особения представителв процеса е формално

В случай, че съдът не увеличи възнаграждението, АС Хасково да откаже определянето на адвокат за особен представител на ответника по гр.д. № 20215640102066 на РС Хасково

С оглед изложеното, Адвокатският  съвет на Адвокатска колегия – Хасково единодушно взе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №14

Да бъде поискано от съдията докладчик по гр.д. № 20215640102066 на РС Хасковода увеличи определеното възнаграждение за особен представител от 200 лева – на 400 лева, с оглед посоченото минимално възнаграждение определено в чл. 21 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения – ДВ бр. 68/31.07.2020 г.

В случай, че съдът не увеличи възнаграждението, АС Хасково отказва определянето на адвокат за особен представител на ответника по гр.д. № 20215640102066 на РС Хасковои издаването на уведомително писмо в тази връзка.

Решението да се изпрати на РС Хасково по гр.д. № 20215640102066.

Възлага на Председателя на АС Хасково  изпълнението на взетото решение.

Гласували “ЗА” присъстващите основни членове.

 

По точка петнадесета от дневния ред:

Председателят адв. Гунчева, запозна членовете на съвета с искане вх.№90/08.02.2022г. (изх. № 769/07.02.2022 г. на РС Хасково за определяне на особен представител по гр.д. № 20215640100949 на РС Хасково).

Към искането са представени – разпореждане № 254/03.02.2022 г., копие от исковата молба за заплащане на дължими суми по договор с цена на иска 1763.03 лева. С разпореждането, съдът е определил  възнаграждение за особен представител в размер  на 200 лева на основание чл. 47, ал. 6 ГПК.

Адвокатския съвет разгледа искането и взе предвид следното:

С оглед разпоредбите на Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения, правното основание на иска и неговата цена – общо 1763.03 лева, минималното адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7,ал. 2 т. 2 от Наредбата е 353 лв.Определеното от съда адвокатско възнаграждение в р-р на 200 лева, е под минималния размер и в разпореждане № 254/03.02.2022 г., с което съдът го определя, този размер не е обоснован.

Така за АС на АК Хасково, като орган, който определя адвокат за осъществяване на правна помощ като особен представител, е неясно, по какви критерии съдът е определи възнаграждение под минималния размер по Наредба № 1.

 С исковата молба са предявени няколко обективно съединени искове – триот които – главни, а останалите при условията на евентуалност. Изложените в исковата молба обстоятелства и петитум, сочат на фактическа и правна сложност на делото, което следва да се отчете при определяне на адвокатското възнаграждение.

Разпоредбата на чл. 47, ал. 6 изр. 2 ГПК обвързва фактическата и правна сложност на делото с размера на дължимото адвокатско възнаграждение за особен представител,  като при ниска фактическа и правна сложност, възнаграждението може да бъде определено в р-р на 1/2 от възнаграждението за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА, без да определя. В разпоредбата на закона не е посочена горна граница на размера на възнаграждението, поради което при висока фактическа и  правна сложност, то може и да надхвърли минималния размер на адвокатски възнаграждение за съответния вид работа. Считаме обаче, че преценката за фактическата и правна сложност на делото, следва да бъде направена при приключването му, с оглед извършените процесуални действия на особения представител и участието му по делото.

Това разбиране на АК Хасково се споделя и от установената от ВКС задължителна съдебна практика – т. 6 от ТР № 6/2012 г. на ОСГК, „Особеният представител се назначава с акт на съда - определение, от който произтича и неговата представителна спрямо отсъстващата страна власт. Това представителство съобразно чл.36,ал.1 от Закона за адвокатуратае възмездно, тъй като за положения труд на адвоката/ особения представител винагие адвокат/ се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото...След като особен представител на страната по разглеждания ред може да бъде само адвокат, то и размерът на дължимото възнаграждение следва да бъде определен от съда с акта за назначаването му, като този размер се съобразява с указаното в чл.36, ал.1 от ЗА, препращащ към Наредба № 1/2004 г., с оглед установяване минималното възнаграждениеза вида процесуална дейност. Няма пречка при констатирана фактическа и правна сложност на делото, съдът да определи по-висок размер на възнаграждението, тъй като само той е органът, в чиято дискреция е както преценката на назначаване на особения представител, така и служебно осъществявания контрол за законосъобразно и справедливо съдопроизводство." 

С оглед на това, АС Хасково счита, че следва да се уведоми съдията докладчик по гр.д. № 20215640100949  на РС Хасково, че следва да бъде увеличено определеното възнаграждението за особен представител от 200 лева – на 353 лева, с оглед посоченото минимално възнаграждение определено в чл. 7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения – ДВ бр. 68/31.07.2020 г. Определянето на  възнаграждение на особения представител под минималния размер на адвокатскотовъзнаграждение, считаме, че е проява на неуважение към дейността на адвоката– особен представител, осъществяващ защита на ответника по делото, поставя го в неравностойно положение спрямо процесуалния представител на ищецаи създава усещането, че за съда, участието особения представителв процеса е формално

В случай, че съдът не увеличи възнаграждението, АС Хасково да откаже определянето на адвокат за особен представител на ответника гр.д. № 20215640100949  на РС Хасково

С оглед изложеното, Адвокатският  съвет на Адвокатска колегия – Хасково единодушно взе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №15

Да бъде поискано от съдията докладчик по гр.д. № 20215640100949  на РС Хасковода увеличи определеното възнаграждение за особен представител от 200 лева – на 353 лева, с оглед посоченото минимално възнаграждение определено в чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения – ДВ бр. 68/31.07.2020 г.

В случай, че съдът не увеличи възнаграждението, АС Хасково отказва определянето на адвокат за особен представител на ответника по гр.д. № 20215640100949  на РС Хасковои издаването на уведомително писмо в тази връзка.

Решението да се изпрати на РС Хасково по гр.д. № 20215640100949.

Възлага на Председателя на АС Хасково  изпълнението на взетото решение.

Гласували “ЗА” присъстващите основни членове.

 

 По точка шестнадесет от дневния ред:

Председателят адв. Гунчева, запозна членовете на съвета с искане вх.№74/03.02.2022г. (изх. № 379/27.01.2022 г. на ОС Хасково за определяне на особен представител по гр.д. № 20215600100515 на ОС Хасково).

Към искането е представено определение № 31/18.01.2022 г., в което, съдът е определил  възнаграждение за особен представител в размер  на 400 лева на основание чл. 47, ал. 6 ГПК.

Адвокатския съвет разгледа искането и взе предвид следното:

На основание чл.7,ал. 1 т. 3 от Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение за иск с правно основание чл. 62, ал. 5 СК, е 600 лева.Определеното от съда адвокатско възнаграждение в р-р на 400 лева, е под минималния размер и в определение № 31/18.01.2022 г., с което съдът го определя, този размер не е обоснован.

Така за АС на АК Хасково, като орган, който определя адвокат за осъществяване на правна помощ като особен представител, е неясно, по какви критерии съдът е определи възнаграждение под минималния размер по Наредба № 1.

 С исковата молба са предявени няколко обективно съединени искове – триот които – главни, а останалите при условията на евентуалност. Изложените в исковата молба обстоятелства и петитум, сочат на фактическа и правна сложност на делото, което следва да се отчете при определяне на адвокатското възнаграждение.

Разпоредбата на чл. 47, ал. 6 изр. 2 ГПК обвързва фактическата и правна сложност на делото с размера на дължимото адвокатско възнаграждение за особен представител,  като при ниска фактическа и правна сложност, възнаграждението може да бъде определено в р-р на 1/2 от възнаграждението за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА, без да определя. В разпоредбата на закона не е посочена горна граница на размера на възнаграждението, поради което при висока фактическа и  правна сложност, то може и да надхвърли минималния размер на адвокатски възнаграждение за съответния вид работа. Считаме обаче, че преценката за фактическата и правна сложност на делото, следва да бъде направена при приключването му, с оглед извършените процесуални действия на особения представител и участието му по делото.

Това разбиране на АК Хасково се споделя и от установената от ВКС задължителна съдебна практика – т. 6 от ТР № 6/2012 г. на ОСГК, „Особеният представител се назначава с акт на съда - определение, от който произтича и неговата представителна спрямо отсъстващата страна власт. Това представителство съобразно чл.36,ал.1 от Закона за адвокатуратае възмездно, тъй като за положения труд на адвоката/ особения представител винагие адвокат/ се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото...След като особен представител на страната по разглеждания ред може да бъде само адвокат, то и размерът на дължимото възнаграждение следва да бъде определен от съда с акта за назначаването му, като този размер се съобразява с указаното в чл.36, ал.1 от ЗА, препращащ към Наредба № 1/2004 г., с оглед установяване минималното възнаграждениеза вида процесуална дейност. Няма пречка при констатирана фактическа и правна сложност на делото, съдът да определи по-висок размер на възнаграждението, тъй като само той е органът, в чиято дискреция е както преценката на назначаване на особения представител, така и служебно осъществявания контрол за законосъобразно и справедливо съдопроизводство." 

С оглед на това, АС Хасково счита, че следва да се уведоми съдията докладчик по гр.д. № 20215600100515 на ОС Хасково, че следва да бъде увеличено определеното възнаграждението за особен представител от 400 лева – на 600 лева, с оглед посоченото минимално възнаграждение определено в чл. 7 ал.1 т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения – ДВ бр. 68/31.07.2020 г. Определянето на  възнаграждение на особения представител под минималния размер на адвокатскотовъзнаграждение, считаме, че е проява на неуважение към дейността на адвоката– особен представител, осъществяващ защита на ответника по делото, поставя го в неравностойно положение спрямо процесуалния представител на ищецаи създава усещането, че за съда, участието особения представителв процеса е формално

В случай, че съдът не увеличи възнаграждението, АС Хасково да откаже определянето на адвокат за особен представител на ответника по гр.д. № 20215600100515 на ОС Хасково

С оглед изложеното, Адвокатският  съвет на Адвокатска колегия – Хасково единодушно взе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №16

Да бъде поискано от съдията докладчик по гр.д. № 20215600100515 на ОС Хасковода увеличи определеното възнаграждение за особен представител от 400 лева – на 600 лева, с оглед посоченото минимално възнаграждение определено в чл. 7 ал. 1 т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения – ДВ бр. 68/31.07.2020 г.

В случай, че съдът не увеличи възнаграждението, АС Хасково отказва определянето на адвокат за особен представител на ответника по гр.д. № 20215640100949  на РС Хасковои издаването на уведомително писмо в тази връзка.

Решението да се изпрати на ОС Хасково по гр.д. № 20215600100515

Възлага на Председателя на АС Хасково  изпълнението на взетото решение.

Гласували “ЗА” присъстващите основни членове.

 

По точка седемнадесета от дневния ред

               Председателят адвокат Меглена Гунчева, запозна членовете на съвета с жалба вх. № 39/14.02.2022 г. подадена от адвокат Виктор Пейчев, с която иска да бъдат защитени професионалните му права, като бъдат предприети нужните действия за определяне на реалното му възнаграждение по т.д. № 127/2014 г. на ХОС. Адвокатът  твърди, че дължимото му възнаграждение, следва да  се определи въз основа на два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес и на извършеното от него на 07.02.2022 г.

Адвокатския съвет, прие, че  следва да отложи произнасянето по жалбата, като бъде изготвено становище по поставените в нея въпроси, което да бъде разгледано на следващото заседание, поради което взе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 17

ОПРЕДЕЛЯ докладчик по жалба вх. № 39/14.02.2022 г. подадена от адвокат Виктор Пейчев – адвокат Евгени Христов, който да изготви становище по поставените въпроси и да го внесе за разглеждане на следващото заседание на Адвокатския съвет.

Гласували “ЗА” присъстващите основни членове.

 

По точка осемнадесета от дневния ред

               С писмо с изх. №158/07.02.2022 г., ВАдС е изпратил за становищепроект на Закон за изменение и допълнение на ГПК в частта за заповедното производство.

               По предложения проект за изменение, докладва адв. Евгени Христов:

               “Реформата в съдебната система е безусловно свързана с въвеждането на електронно правосъдие. Към настоящият момент възможности за използване на електронния документ и електронния подпис в отношенията със съдебната система, както и извършването на процесуални действия в електронна форма почти не съществуват, а там където са уредени практическото им използване е силно затруднено, като относителен дял почти нищожно.

               Заповедното производство заема значителен процент от образуваните пред съдилищата дела. Характерна за него е  изключително опростената и формализирана процедура по която се развива, чрез използването  на стандартни, предварително установени типови образци на волеизявленията. Като се отчитат горните обективни обстоятелства, несъмнена се явява нуждата от дигитализация. По този начин ще се постигне значителна бързина в процедурата по подаване на заявлението, разглеждането му и издаването на заповед за изпълнение, каквато всъщност е основната цел на заповедното производство.

               Важно е да се отбележи, че и сега чрез Единния портал за електронно правосъдие /https://portal.justice.bg/ съществува възможност за електронно подаване на заявление по реда на чл. 410 от ГПК /https://portalextensions.justice.bg/. Разработената функционалност обаче не е пригодена към нормативната уредба, създава сериозни затруднения при използването й, поради което е практически неизползваема. Именно поради неуспешния опит с платформата в ЕПЕП, предложеният проект предизвиква сериозни съмнения относно техническата и функционална готовност на електронната система, в случай, че същият бъде приет.

               С обсъждания законопроект се предвиждат мащабни промени по електронизация на заповедното производство. Въвежда се задължение за определен кръг лица, в т.ч. адвокатите да подават заявления за издаване на заповед за изпълнение само в електроннна форма (§4, т. 2). Наред с това се предвижда централизация на производството, доколкото всички заявления /с изключение на тези по чл. 417, ал. 1 ,т .3, 6 и 10/ независимо от това дали са подадени на хартиен носител или по електронен път, се разпределят между всички районни съдии в страната, които разглеждат такива заявления (§4, т. 4). Макар и стъпка в правилната посока за успешната реализация на законопроекта е необходимо прецизно разработване и вндряване на технически и функционално пригодена към него единенна платформа за подаване на заявления за издаване на заповед за изпълнение, даваща възможност на всички страни да:

               - получат входящ номер при постъпване на заявлението по електронен път;

               - да генерират справка по входящ номер, наименование на страна по делото или по номер на образуваното дело;

               - да получат бърз и пълен достъп до всички постъпили по делото документи.

               - да подават и получават по електронен път всички постъпили по делото документи.

               Неосигуряването на надежден и правилно функциониращ софтуер съобразен с предложените промени би създало сериозни затруднения за страните в производството, най-вече в работата на адвокатите, които са основен участник в заповедното производство. Липсата на работеща електронна система ще обезмисли заповедното производство и ще доведе до допълнително натоварване на съдилищата чрез увеличаване на исковите производства.

               Съществено изменение в законопроекта се явява и предвидената възможност за издаване на изпълнителен лист в електронна форма (§1 и §2). Важно е да се отебележи, че предложеното изменение не е съобразено с процесуалната уредба на съдебното изпълнение. Към настоящия момент не съществува възможност за взискателите да образуват изпълнително дело по електронен път въз основа на електронен изпълнителен лист. По този начин се обезмисля издаването на изпълнителен лист в електронна форма, ако винаги след това ще се стига до издаването на официален препис от същия на хартиен носител.

               Очевиден недостатък на предложения проект за изменение и допълнение на ГПК е, че предложените промени засягат единствено проблемите по дигитализация и централизация на заповедното производство. Законопроектът не съдържа предложения за остраняване на съществуващите недостатъци на производството. Не се съдържат и предложения за запълване на непълноти в действащата уредба.

В тази връзка адв. Е. Раиф e изпратил предложение за допълнение на проекта касаещо разпоредбата на чл. 423, ал. 3 от ГПКза следното:

               „Предлагам, освен предложените промени да бъде изменен и чл. 423, ал. 3 от ГПК, като се изменя и допълва така:

               Съдът приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките по ал. 1. Ако възражението бъде прието, изпълнението на издадената заповед по чл. 410 се спира.Когато възражението е прието, съдът разглежда и подадените с възражението частни жалби по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1. Когато възражението е прието, защото не са били налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 и 4, съдът служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Когато възражението бъде прието, по искане на длъжника съдът може да обезсили заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

               Мотивите за предложеното изменение са следните:

               1. Когато със съдебен акт (Определение), постановен по в. ч. гр. д. по описа на окръжен съд бъде прието възражението по чл. 423, ал. 1 от ГПК от длъжника против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. от районен съд  е налице следната ситуация:

               1.1. Според концепцията на законодателя възражението по чл. 423, ал. 1 от ГПК има ролята и на възражение по чл. 414 от ГПК. Ето защо, съгласно чл. 423, ал. 4 от ГПК, разглеждането на делото от първоинстанционния съд продължава с указания към кредитора по чл. 415 от ГПК за възможността да предяви установителен иск за вземането по заповедта.

1.2. В същото време подаденото в срок възражение препятства възможността издадената заповед за изпълнение да влезе в сила, респективно и издаване на изпълнителен лист на заявителя, който пък в този случай не може да пристъпи към образуване на изпълнително дело.

1.3. Т.е. изпадаме в хипотеза, при която приетото от първоинстанционния съд обстоятелство в съдебен акт (Разпореждане), че Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. по описа на районен съд е влязла в сила, няма как да бъде налице, именно поради изложеното по – горе.

1.4. Много често са налице казуси, при които сме изправени пред абсурдната хипотеза да има образувано изпълнително дело по Изпълнителен лист издаден в заповедно производство, а в същото време съществува възможността заявителят в заповедното производство, да подаде искова молба, във връзка с указанията изпратени до него, след което пък да бъде образуван исков процес. В случай че има постановено съдебно решение по този исков процес, което е негативно за длъжника, то той може да реши да заплати сумата посочена в това решение, преди влизането в сила на същото.

1.5 Т.е. може да се стигне до хипотеза, в която длъжникът е заплатил сума, която евентуално компетентния (районен) съд приеме, че се дължи на заявителя, но в същото време да има образувано изпълнително дело, по което освен, че се претендират лихви за процесното вземане, така и се претендират разноски по изпълнителното дело и такси по Тарифата към ЗЧСИ, при това в не малък размер.

1.6. С оглед посоченото по – горе считам, че наличието от една страна на висящо изпълнително дело, а от друга страна – прието със съдебен акт, а именно - Определение постановено по в. ч. гр. д. по описа на Окръжен съд възражение от длъжника против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. по описа на Районен съд (която към онзи момент е била приета за влязла в сила, въз основа на което пък е издаден Изпълнителен лист,  но впоследствие е налице прието възражение по чл. 423 от ГПК срещу нея) са взаимно изключващи се обстоятелства.“

               В заключение следва да се отбележи, че проекта правилно е насочен към дигитализация на заповедното производство. За да бъде извървян процеса по електронизация обаче е необходимо да бъде създадена напълно функционираща електронна система, каквато в момента не съществува. Следва да се обмисли и възможността след изработване на нов или значително преработен софтуер да се осигури тестова среда /по подобие на електронния портал за обществените поръчки например/, в която да се натрупа практически опит от всички потенциални участници в производството. За осигуряване на необходимата техническа и функционална обезпеченост е добре да се предвиди и по-дълъг vacatio legis за влизане в сила на закона.

               Накрая, заявяваме надеждата си, че предложеният проект не е продиктуван единствено от нуждата за централизация на заповедното производство и облекчаване на натовареността на големите районни съдилища за сметка на качественото въвеждане на електронно правосъдие, макар и само в частта за заповедното производство.“

               Адвокатският съвет се запозна с доклада на адв. Евгени Христов и направените предложения и допълнения от адв. Е.Раиф и след станалите разисквания, единодушно взе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 18

               Приема становището на докладчика адв. Евгени Христов по изпратения с  писмо  изх. 158/07.02.2022 г., на ВАдС проект на Закон за изменение и допълнение на ГПК в частта за заповедното производство.

               Настоящото решение да се изпрати на ВАдС.

Гласували “ЗА” присъстващите основни членове.

 

По точка деветнадесета от дневния ред

-Разгледа се писмо вх. № 28/02.02.2022г. – Годишен доклад за дейността на НБПП.

-Разгледа се писмо вх.№29/03.02.2022г. от Министерство на правосъдието.

-Разгледа се писмо вх.№32/08.02.2022г. – Проект на Указания за определяне на възнаграждения на адвокати, оказали правна помощ по реда на ЗПП и Проект на Единни минимални стандарти за качество на предоставената правна помощ.

 

Поради изчерпване на дневния ред заседанието бе закрито.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                   СЕКРЕТАР:

/адвокат:Меглена Гунчева/                                                    /адвокат: Веска Запрянова/


 


Адвокатска колегия Хасково - Официален сайт
Created by VPIdesigns.com