Търговско право

Търговското право е дял от частното право, представляващо система от норми, които регулират правното положение на търговците и отношенията, в които те влизат в процеса на осъществяване на дейността си.
Княжество България приема своя първи Търговски закон през 1897 г., утвърден с Указ № 93 от 18 май 1897 г., обнародван в Държавен вестник – бр. 114 от 29 май 1897 г. и влиза в сила от 1 януари 1898 г. (чл. 833 от закона). С Указ на Президиума на Народното събрание, обнародван в „Известия“, бр. 78 от 28 ноември 1951 г. беше отменен Търговския закон и търговското право беше ликвидирано. През 1991 г. беше изработен и влезе в сила сега действащия Търговски закон.
В Търговското право е уредена дейността на различните видове търговци, видовете търговски представители - прокурист (търговски управител), търговски пълномощник, търговски помощник, търговски представител, и търговски посредник, както и видовете търговски дружества, видовете търговски сделки, ликвидацията на фирмите и търговската несъстоятелност.