Трудово право

Трудово право e отрасъл на правото, който изследва, изучава, правно осигурява труда и трудовите правоотношения. Трудовото право урежда правоотношения с лица, които предоставят за използване работната си сила, труда си.

Трудовото законодателство има два основни аспекта – първият се отнася до тристранните отношения между работодател, работещ и професионален съюз (в този случай трудовото законодателство медиира много аспекти на отношенията между професионалните съюзи, работодателите и работниците), а вторият се отнася до индивидуалните аспекти, свързани с правата на работещия и въпросите за договорните отношения между работодател и работещ.

Първият закон в България е в защита на детския и женския труд и е приет 1905 г. В закона са регулирани освен минималната трудова възраст, работни часове, почивки, отпуск по майчинство, трудова книжка („работническа книжка“), още трудова хигиена и техническа безопасност. По-късно са приети и други закони, касаещи трудовото право. През 1907 г. се създава Инспекторат по труда.
По време на Балканската (1912 г.) и Междусъюзническата война (1913 г.) обаче, основната трудова тежест пада върху жените и децата, и трудовото законодателство е силно ограничено („фактически работническите закони не съществуват“).

През периода 1914 г. – 1915 г. се обединяват множество работнически осигурителни фондове. През 1917 г. е приет Закон за хигиената и безопасността на труда, отменящ предходните Закон за женския и детския труд и Закон за инспектората на труда, като подобренията в него се отнасят до валидизиране на някои от правилата от Закона за женския и детския труд за работещите мъже и момчета. През 1920 г. България става член на Международната организация на труда (част от ООН), която е създадена през 1919 г. И днес всички ратифицирани и обнародвани от МОТ актове са част от действащото право по силата на чл. 5 (4) от Конституцията от 1991 г.

Съществени по-късно разпоредби са Законът за трудовия договор и Законът за колективния трудов договор от 1936 г.

Днешният Кодекс на труда в България е обнародван за първи път през 1986 г.