Облигационно право

Облигационно право или договорно право, е правен институт, съществуващ обективно в правния мир като съвкупност от правни норми. То не формира самостоятелен правен отрасъл, а е исторически е един от дяловете на частното право и по-специално на гражданското право. Облигационното право регулира облигационни правоотношения, които са юридическа връзка между 2 субекта по силата на която единият субект (активният субект – кредитор) може да иска от друг субект (пасивен субект – длъжник) спазването на определено поведение, което може да бъде действие или бездействие. Основна характеристика на така дефинираното облигационно правоотношение, която го отличава от останалите граждански правоотношения е относителния му характер - има пълна определеност на активния и пасивния субект. Облигационното право като термин идва от думата „obligatio“ и  изразява едно задължение, правна обвързаност, изразяваща се в задължимостта на едно лице към друго.

Организацията на българското облигационно право е въведена след Освобождението, поради и което е възприета и по-модерната (или най-съвременната за времето си) Пандектна система от теорията, която се дели на Обща и Специална част.