Застрахователно право

Застрахователното право е институт на търговското право, съвкупност от правни норми, които регламентират отношенията по повод възникването, функционирането и прекратяването на застрахователи, презастрахователи и застрахователни посредници, както и правни норми, които регулират отношенията между тези субекти и т.нар. потребители на застрахователни услуги (т. нар. „застраховани лица“).
Застрахователните договори са формални (изискват форма за действителност) полици. Специфичен белег на застрахователните договори е, че те са алеаторни, тъй като към момента на сключването им страните не знаят точния обем на задълженията, които ще възникнат за тях. След Освобождението на България е приет ЗЗД – 1889 г., Търговския закон – 1887 г., Закон за морската търговия, които уреждат правоотношения в областта на застраховането. На 1 октомври през 1891 г. в град Русе е учредено първото българско Застрахователно дружество „България“. Имало е свои клонове в София и другите градове на страната, както и представителства в Цариград, Берлин, Солун, Скопие, Велес, Битоля, Охрид, Париж, Атина, Пирея, Лондон, Александрия, Чикаго, Амстердам и Мадрид. Практикувало е всички видове застраховки. „България“ е било най-старото и най-стабилно застрахователно дружество, което от основаването си е заплатило на своите застраховани над 6 500 000 000 стари български лева. През 1927 г. е създадена институцията Държавен застрахователен надзор.