Медиация е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице-медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.
Медиацията се извършва при спазването на определени принципи: доброволност и равнопоставеност, неутралност и безпристрастност, поверителност.
Терминът медиация се отнася до всеки случай, в който трета страна помага на другите да постигнат споразумение.
Дейността на медиацията се е появила в много древни времена. Практиката е развита в Древна Гърция (която познава небрачния посредник като proxenetas), след това в римската цивилизация. Римското право, започвайки от Сборника на Юстиниан от 530–533 г. сл. н. е., признава медиацията. Римляните наричали медиаторите с различни имена, включително internuncius, media, intercessor, philantropus, interpolator, conciliator, interlocutor, interpres и накрая mediator.
Сега медиацията е форма на професионална услуга и медиаторите са професионално обучени за медиация.
Българският Закон за медиацията е приет през 2004 г.