Вещно право

Вещното право е клон на гражданското право, който урежда обществените отношения по повод собствеността и нейното придобиване, държане, владеене, ползване и разпореждане. Ве́щното пра́во (на латински: jus in rem) е субективно гражданско право, чийто обект са вещите.

Правата по повод на вещта се разделя на 2 групи – право на собственост и ограничени вещни права. Освен това под вещно право се разбира и съвкупността от правни норми регламентиращи правото на собственост и останалите субективни вещни права.

В България основният нормативен акт, който урежда собствеността и другите вещни права, е Законът на собствеността. Континенталната правна система въз основа на рецепцията на римското право през Средновековието е възприела в различни модификации класическата римска триада по отношение на правото на собственост и ограничените вещни права от римското частно право: 1) ползване; 2) владение; 3) разпореждане.

Собствеността е право на едно лице да владее, да ползва и да се разпорежда с определена вещ, като същевременно всички останали се задължават да не му пречат. Владение (possessio) е упражняването на фактическа власт върху вещта, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя – за разлика от простото държане, при което вещта бива държана не като своя (напр. при наем).

Ползване е правно признатата възможност на едно лице да получава присъщите на вещта добиви (наемната цена за отдаден под наем имот, реколтата от овощна градина, и др.).

Разпореждане е правно признатата възможност на едно лице да отчужди своето право на собственост върху определена вещ (напр. чрез продажба, замяна, дарение и т.н.).

Освен неограничено право на собственост, е възможно да съществуват и ограничени вещни права, каквото е правото на строеж (суперфиция), правото на ползване (usus fructus), различните видове сервитути (задължението на един имот да търпи дейността и използването на съседен имот – напр. за преминаване, за прокарване на водопровод), и др. В някои случаи тези ограничени вещни права имат самостоятелен живот (напр. пожизнено право на ползване), а в други са обусловени от основното право на собственост.