Конституционно право

Конституционното право е отрасъл на правото, регламентиращ обществените отношения между гражданите и държавата и инкорпориращ в себе си конституционните характеристики на публичното образувание, установени по силата на нейния основен закон, както и организацията на държавната власт и устройство, ведно с всички други правоотношения от конституционноправно естество.

Конституцията на България е върховният и основен закон на Република България.

„Конституция на Българското княжество“ от 16 април 1879 г. е първата българска конституция. Характерът ѝ е либерален за времето си. Посредством няколко изменения е засилена монархическата власт. Тя е отменена от Димитровската конституция (Конституция на Народна република България), действала в периода 1947 до 1971 г., която от своя страна е отменена от Живковата Конституция (Конституция на Народна република България – впоследствие заглавието е изменено на Конституция на Република България), влязла в сила през 1971 г. и действала до 1991 г.

Действащата в България Конституция е от 1991 г. Тя е приета от 7-то Велико народно събрание на 12 юли 1991 г. и е обнародвана на 13 юли 1991 г., когато влиза в сила.